Право на обезщетение за безработица от НОИ

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в глава четвърта "Обезщетения" на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

- са се регистрирали като безработни в Агенцията по заетостта, в 7-дневен срок от датата на прекратяване на трудовото им правоотношение - не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия - не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата, работещи по договори за един ден по реда на чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете - на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж - зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено лично от лицето в избрано от него териториално поделение на НОИ, а към заявлението се прилагат: - акт за прекратяване на правоотношението - оригинал за справка и копие - документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна - документ за самоличност - за справка. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

- заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата - лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Когато заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2016 г. този размер е 7.20 лв. Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца. Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицата:

При стаж до 3 години – за период от 4 месеца При стаж от 3 до 5 години – за период от 6 месеца При стаж от 5 до 10 години – за период от 8 месеца При стаж от 10 до 15 години – за период от 9 месеца При стаж от 15 до 20 години – за период от 10 месеца При стаж от 20 до 25 години – за период от 11 месеца При стаж над 25 години - за период от 12 месеца.